Мнения и Съображения

“Родопеа, жрицата на Перперикон” ***
(в. Монитор, 2007)

Археологическите разкопки на Перперикон и всички находки от последните няколко години съвсем естествено провокират въображението не само на учените, но и на писателите. 

И появата на един такъв роман като "Родопеа" си е съвсем закономерно явление в нашата литература, в която за съжаление от години липсват интересни произведения, които да ни отведат в нашата си древност - в един свят, който определено има нужда да бъде преоткрит. 

За жените, мъжете и Перперикон
автор: Радалия Касърова категория: Лични дневници
12.09.2009 19:57

... Преди време бях писала за един от въпросните мъже, който уникално е изградил женския образ в своите произведения. С цялата разноликост, сила, обаяние, дребнавости, доброта и жестокост. Говоря за Боримир Дончев - Борей. Първият ми досег до него беше именно с една книжка, която синът ми беше купил в Перперикон - "Родопеа, жрицата на Перперикон". Когато миналата година я прочетох, докато бях на Скалните мостове, не можах да се сдържа и в постинг от онова време я бях споменала. Това предизвика и коментар от автора. Преди месеци прочетох и втората му книга - "Самира" - отново безкрайно логичен женски образ.

Покрай Борей и неговата Родопеа, нямаше начин тазгодишното ми посещение на Перперикон да няма връзка с романа. И съвсем по женски, разхождайки се сред развалините, наречени археологически находки, сякаш чувствах присъствието на героинята от романа...

“Самира” – смъртоносната красавица на Борей

Христо Блажев, Книголандия 

08.03.2010

По случай днешния празничен ден ще пиша за една великолепна книга, доминирана изцяло от нежния пол – “Самира” на Борей. Тя предхожда великолепния му роман “Реликвата”, но не му отстъпва ни най-малко.

Самира е главнокомандваща отряд еничарки, прилични на амазонки. Вещи в бойните умения, те владеят езици и могат успешно да се преструват на елитни компаньонки. Комбинацията от тези им качества ги превръща в смъртоносно оръжие в името на полумесеца.

Отначало Борей запраща героинята си сред бойните полета край Виена в края на XVII век, когато европейските държави тръпнат пред мюсюлманския напор. Самира и нейните съратнички имат мисия да убият крал Ян III Собиески. Коварният им план се развива успешно почти до последния миг, когато начинанието се проваля (все пак историческата истина не може да се промени), амазонките са избити, а самата Самира едва се спасява.

От бойното поле тя е изпратена на още по-опасно място – султанският харем, където текат неспирни битки за надмощие между различни групи. Опитите да я измамят се провалят и Самира оцелява и там, а враговете й губят живота си.

В края й предстои последната, привидно лесна задача – да се справи с хайдушката дружина на Вълчан, които сеят ужас сред османлиите в Родопите. Но някъде там я чака зова на кръвта…

“Самира” безспорно си заслужава четенето. Борей умело изплита историческия фон около героите си, смесвайки действителността с имагинерното. Нито за миг не преминава границата, в която вмешателството в историята става гротескно, а еротичната нишка на магнетичната женска красота придава великолепен привкус на четенето. Нищо, че обсебените от нея намират скоро смъртта си.

“Реликвата” на Борей смесва световете на исляма, католицизма и православието чрез магията на Жената
КНИГОЛАНДИЯ
Христо Блажев
13.12.2009

Рядко се случва да прочета добър приключенски роман с жена в главната роля. Още повече тя да е Жена в истинския смисъл на думата, а не някоя груба мъжкарана, която се задоволява с това да върти меча и да наказва мъжката арогантност.

Още повече, че в “Реликвата” на Борей главните героини са две, при това близначки. Имената им са Жанет и Катерина, а романът е една епопея на техния живот. А той е замислен и описан от автора по един изумителен, стремителен и богат начин.

Няколко думи за сюжета. Жанет и Катерина попадат като млади момичета в ръцете на средиземноморски пирати и са продадени на тържище в Мароко. Стават собственост на богат търговец, който ги обучава в древното изкуство на сексуалната наслада, което се допълва с изумителната им красота. След ред премеждия в ислямската страна те успяват да се завърнат в родната им Франция, където се обучават като воини в имението на възрастен благородник, а междувременно се запознават с учението на катарите. По-късно поемат с рицарите в Третия кръстоносен поход, където се прочуват със своята смелост и жестокост към мюсюлманите. Не искам да разкривам излишни тайни, та само ще ви кажа, че двете красавици попадат в полезрението на Ричард Лъвското сърце, а по-късно и на самия султан Саладин, един от най-великите ислямски владетели. Действието стремително се развива и пред читателя се редуват битки, дворци, манастири…

Погледът на автора се мести плавно от стените на Йерусалим и се насочва към Балканския полуостров, където Жанет става довереница на цар Калоян и е с основна заслуга за водената успешна кореспонденция с папа Инокентий III, битката с кръстоносците при Адрианопол и всички други важни събития във възстановената българска държава.

В действието се намесва и орденът на тамплиерите, търсещ загадъчна реликва, а в крайна сметка като най-мощна сила се налага Папството със своите стремления към унищожение на всички изкривявания на официалната доктрина.

Романът се чете бързо и леко. Диалозите са изпипани, описанията са богати, а авторът смело акцентира на човешките изкушения, непреодолими дори за легендарни владетели. На пиадестал в романа е поставена Жената, която, нехарактерно за онази епоха, успява да налага волята си посредством неустоима амалгама от красота, ум и нечовешка воля.

Много кръв се лее по страниците, но няма и как да бъде другояче като се описват тези смутни времена. Боримир Дончев е успял да създаде една привлекателна сплав от исторически верни събития, допълнени умело с обяснителни бележки като в професионален труд, заедно с пронизващи измислени персонажи, които съединяват истината с фантазията.

А и какво може да обедини антагоностичните светове на православието, католицизма и исляма, ако не женската красота?

Каква е реликвата, дала името на романа? Няма да ви кажа. Тя е между страниците, загадъчна, променяща се, мнозина мислят, че знаят каква е, но бъркат, защото една разкрита реликва няма стойност. Затова и битката е най-жестока, когато не знаеш какво търсиш, а въображението ти разпалено се надява на безмерна награда.

Книгата си заслужава. Особено за мен, като неизлечим библиофил, финалната сцена на спасяване на безценна библиотека току пред нахлуването на кръвожадните папски кръстоносци ме потресе и изуми. Това е съкровището, което мнозина преследват, мислейки наивно и алчно за златни планини – кому са нужни те, толкова преходни и безсъдържателни. Но библиотеката с трудовете на древните е много повече – тя носи в себе си безсмъртието на мисли вечни…

Пленителна и красива като смъртта, която носи - "Самира" на Боримир Дончев-Борей

КНИГОЗАВЪР

Аделина 'Змей' Генова

17 април 2013

Тръгнало е на поредици и това е. Ето, че идва ред на библиотека "Гравитация" - поредицата за съвременна българска литература на издателство "Изток-Запад" и първата книга от нея - "Самира".

Дадох си време да прочета "Самира" без да бързам и бавно и внимателно навлизах в света, в който Самира трябва да се ориентира мигновено и безгрешно. Преминах с нея през ада на тормоз и издевателства, целящи да прекършат всяка илюзия и да убият дори последните частици човещина в нея, правейки я безмилостен убиец.

Защото Самира е еничарка - тя е главатарката на таен елитен корпус, създаден да разбива чуждите армии отвътре - било то с помощта на красота и омайничество или с окървавен нож в ръка.

Самира е комплексен герой, комуто не е чуждо нищо човешко. И тя се движи напред бутана от желанието си за себедоказване, свобода, власт и не на последно място - любов. Не е наивна, за да мисли, че всичко зависи от нея, но не е и слаба, за да позволи на стоящите над нея да я използват като пионка. Преплитането на разказа за настоящето на героинята с тeзи за миналото й създават в читателя едно реално усещане за личността пред тях и причините да бъде такава.

Учудващо лесно се оказва да избягаш от действителността, потъвайки в прегръдките на "Самира" и Боримир Дончев успешно е намерил начина да ви накара да харесате една убийца и да се влюбите в човек, когото иначе бихте презрели.

И, слава на Вселената, прекрасно е да се види най-сетне книга, в която сексът да не е табу! А начинът, по който Боримир Дончев описва страстните тела на прекрасните еничарки е способен да развълнува всеки, който не е безразличен към женската хубост. Те придават на смъртта очарователен ореол, изпълнявайки задачите си с перверзна жестокост.

Балансираното и обективно мислене на героите, които създава Боримир Дончев ме кара да търся жената-прототип зад образа на Самира. Той сам го е казал, а преди него и Дюма - Cherchez la femme! Търсете жената! А самата Самира е доказателството, че превъзходството на мъжете не е нищо повече от илюзия.

Когато те повика миналото ти, няма накъде да бягаш. Коленете ти се гънат, а душата ти крещи. Там, където започва книгата, там и свършва - брат и сестра неразделно отделени - от годините, от обичаите и от смъртта на всички помежду им. Сякаш по този начин авторът иска да ни напомни, че колелото се върти и миналото винаги ни застига.

Нещо, което ме подразни на едно-две места бе как Дончев обяснява сбито част от миналото на Самира, което вече е описал. Намирам подобно обяснение за подходящо в следваща част на книгата, но не и когато го е разказал стотина страници преди това. Но това са бели кахъри.

Прекрасна е работата по бележките, запълващи празнотите в познанията на читателя за историята и езика, а корицата предава с един поглед на читателя красотата и тежестта в погледа на Самира.

"Самира" е пример за добра българска литература, която трябва и заслужава да пробие.

За себе си знам, че чакам успеха на книгата и се надявам съвсем скоро да видим на пазара и продължението й.

Още при един от основните виновници за разширеното издание на книгата Христо Блажев.

„Самира“ сама срещу Историята

Габриела Кожухарова

23 април 2013

След като прекарах известна част от 24-часовия четатон по случай Световния ден на книгата със „Самира" в ръце, изпитвам особена привързаност към нея. Както героинята ѝ мина през всякакви мисии и изпитания по пътя си, така и моят път към края на прочитането на романа беше изпълнен с предизвикателства и изкушения, като например разгорещени среднощни разговори за литература. В крайна сметка обаче успях да пропътувам тези близо 390 страници и най-честно мога да заявя, че преживяването си струваше.

Книгата разказва за мисиите на смъртоносната Самира – безмилостен убиец, воин и предводителка на еничарките, таен корпус от огромната армия на Османската империя. Обучените в смъртоносното изкуство жени първо примамват врага с красота, сладки приказки и кръшни танци, а после му прерязват гърлото, докато той се наслаждава на ласките им. Техните умения се оказват изключително полезни при ключови за империята моменти – обсадата на Виена през 1683, конфликтът с малтийските рицари през 1600... Бойното поле на еничарките не е там, където се сблъскват армиите, но пък на него се лее също толкова кръв. А и никой не подозира, че великолепните тела на група жени са също толкова умел инструмент за убиване, колкото и за правене на любов.

Звездата на Боримир Дончев-Борей безспорно е Самира. Това е героиня, на която можете да имате пълно доверие – в каквато и ситуация да изпадне, с когото и да се сблъска, тя запазва хладнокръвие, проправя си път между интригите и опасностите с интелект и съобразителност и в крайна сметка излиза победител. Въпреки че е като наточен нож, готов да нанесе удар във всеки един момент, Самира остава изключително пълнокръвна. Тя не е просто машина за убиване, следваща сляпо дадените ѝ заповеди, а напротив – моментите ѝ на съмнение и слабост са онези, които я тласкат напред, променят я и я издигат високо в очите на читателя. От замъка Раухенщайн през харема на султана до Родопите тя израства и търси отговори на въпросите си за войната, различната вяра и собствената си роля на воин и на жена в един мъжки свят на насилие. Нейното присъствие обаче възпрепятства издигането на друг силен и запомнящ се персонаж, което за мен беше единственият недостатък на романа.

Поредицата за модерна българска проза „Гравитация" на издателство „Изток-Запад" стартира смело с романа на Боримир Дончев-Борей. Книгата е завладяваща, с жив език и предлага достатъчно приключения, които да тласкат действието напред динамично. И макар изобилните бележки под линия по принцип да са ми досадни, в случая те поднасят доста интересна информация за съответния исторически период и личностите му и добре ориентират читателя в обстановката.

Съветвам ви да не пропускате „Самира" – романът наистина показва една положителна посока, в която да се развива съвременната българска литература. Встрани от това, книгата е много добър исторически и приключенски роман с героиня, която заслужава вниманието и уважението на читателя и която, както казва името ѝ, ще ви бъде приятен събеседник през часовете, в които ще сте потопени между страниците.

Боримир Дончев - Борей "Самира"

Love big books and cannot lie

Ирина Колдамова

25 април 2013, четвъртък

Годината е 1683-а и някъде из дебрите на Отоманската империя отряд полски хусари взимат в плен част от харема на султана. Настаняват го близо до Виена, а това са двайсетина красиви жени, между които и Самира. Докато чакат инструкции какво да правят с тези жени войниците ги опознават и настава един истински, хъм...културен обмен между двете на практика враждуващи страни. 

Султанският харем обаче се оказва прикритие на добре обучен еничарски отряд. На война, като на война. Как Самира е станала еничар и какви мисии е имала в миналото ще разберем чрез кратките отклонения от настоящето действие в романа. Тези истории са вплетени много добре в основното действие, което започва близо до Виена, град, който до сега дава отпор на разширяването на империята на запад и север. Европейците обаче се обединяват за да отблъснат турското нашествие.

Самира е била вербувана още като дете и тя реално няма спомени за своя произход. Миналото обаче я зове и тя тръгва след него. Какво да се прави, roots bloody roots (да, култово парче).

Малко неща са по-секси от красиви жени, които са и хладнокръвни убийци. Романът предлага много голяма наслада за сетивата и е определено много колоритен. Освен това е и приятен начин да научиш някои исторически факти от едни доста далечни вече времена, но без да е досадно. Действието се движи с добро темпо, няма протяжни описания на битки. Има и доста реални исторически личности. Аз май не си падам много по историческите романи, но този много ми хареса, може би защото не ми звучеше като типичен представител на жанра. Освен това и много се забавлявах!

Много висок старт за новата библиотека "Гравитация" - поредица за модерна българска литература на издателство "Изток -Запад". Очакваме нищо по-малко от качествена литература от наши автори. И разбира се пожелавам успех на поредицата.

„Самира” смесва история и фантазия

Людмила Габровска (в. "Монитор")

03.05.2013

Напоследък се нароиха много автори с претенциите да са новият Толстой, но пишат книги, които са интересни колкото телефонен указател. Приятно изключение е Боримир Дончев-Борей, който завладява със стегнат и жив стил в „Самира” (ИК „Изток-Запад”). Темата на романа е щекотлива, особено след като началото на прехода донесе модата на т.нар. османско присъствие. Боримир не се плъзга по тази изгодна днес линия, която направи някои автори истински родоотстъпници.

Той се връща към времето на робството, без да отрича жестокостта на османлиите, но и без да спазва стриктно фактологията. Вместо това рисува една несбъднала се картина на победена от турците Европа, в чиято политика е вплетена личната история на млада българка. Отвлечена и превърната в еничар, тя притежава смелост и чар, които я превръщат в тайното оръжие на Османската империя по времето, когато нейните устои са застрашени – през 1683 г. в битката при Виена. Дързостта на Самира оказва решително влияние върху европейската политика, а впоследствие сюжетът проследява и мисията на родопски хайдути.

Необичайната орис на тази млада жена възкресява многото жертви и завои в родната история, които доведоха до Българския Великден през XIX век. Макар да не е документална като прочутата книга на Тончо Жечев, творбата на Боримир Дончев навява същата идея – че празникът на Възкресението у нас има много по-широки рамки от религиозните. „Самира” е включена в интересната поредица за модерна българска проза „Гравитация”, създадена по идея на Христо Блажев.

Самира

Вещерският книжен рафт

Redhair Fox

03.07.2013

Наскоро имах едно дълго пътуване с влак и за моя щастлива случайност се оказа, че компания ще ми прави "Самира" на Боримир Дончев. Красива еничарка, османска шпионка, която умопомрачително се въплъщава във всякакви роли - на кадъна, на венецианска куртинзантка, на артистка от пътуваща трупа, фаворитка на султана и дори сподвижница на български хайдути. 

Книгата е изпълнена с приключения и еротика, жените са красиви, мъжете попадат лесно в мрежите им, а битките са жестоки. Какво повече може да иска човек, когато е принуден да се клатушка с часове в допотопните вагони на БДЖ?

Идеята на книгата много ми допадна, увлекателна е, напомни ми по нещо за "Тримата мускетари", любимо четиво в юношеските ми години. Е, има го усещането за недостоверност на някои места, но Боримир успешно се е справил с трудната наистина задача да лавира между толкова разнообразните превъплъщения на героинята си. Все пак това е роман с претенция предимно да забавлява и целта определено е постигната. 

За мен най-скучната и съшита с бели конци авантюра бе в замъка Раухенщайн, но ако човек се абстрахира от желанието да търси кусури ще съпреживее премеждията на Самира без мрънканици като моите. Смело мога да препоръчам книгата на всеки любител на приключенската литература и с нетърпение очаквам продължението, защото разбрах, че ще има такова!

Великолепният век

ФБ група

Силвия Василева

08.01.2014

"- Всичко тръгна от небезизвестната Хюрем, или Роксолана, както я наричат неверниците. Тогава за пръв път християнка се издигна от наложница в Харема до жена на Султана. И не на кого да е, а на Сюлейман Великолепни. Хайде. това донякъде можеше да се приеме. За Харема открай време се подбират най - красивите жени сред неверниците, които по-късно приемат вярата.......

............... Така вървят нещата от години и, ако не знаеш или вече не си се досетила, да ти кажа - повече от век жените фактически управляват Империята........ Ето защо еничарите така неистово се мъчат да съборят тази власт. Искат да върнат старите обичаи и мъжете отново да поемат управлението. И си мисля, че този момент вече настъпва. След смъртта на Хатидже Тюрхан в Харема няма силна жена, която да вземе нещата в свои ръце."

Това е откъс от книгата "Самира" на Борей (Боримир Дончев; 2007 г.), в който се споменават героите от любимият ни сериал. Изключително динамично, увлекателно, поучително и интересно четиво, което горещо препоръчвам на всички. А Самира - тази изкусителна, страстна и смъртоносна жена, най - елитният шпионин на Османската империя - е била БЪЛГАРКА....

1001 и една нощ по български със ,,Самира'' от Боримир Дончев - Борей

На по книга, две

Темз Арабаджиева

14 май 2014

      Имало едно време една Темз. Когато била малка, тя много обичала да й четат приказки. После ги забравила.

        Имало едно време един роман. Към който порасналата Темз повдигала скептично вежди и гледала с недоверие и насмешка.

        Имало едно време един паднал мрак. Който променил всичко.

        Навярно всеки, който е имал относително нормални родители, е чувал приказката за 1001 нощ и Шехерезада или пък е гледал продукцията на ,,Дисни‘‘ ,,Аладин и вълшебната лампа‘‘. От тях някъде в несъзнателното си остава нотката екзотизъм и авантюризъм към арабския свят.

        При духа на гореспоменатите може да хвърлите от пръв поглед ,,Самира‘‘ от Боримир Дончев – Борей (ИК ,,Изток-Запад'', 2013, поредица ,,Гравитация''). Книгата като жанр никак не би ми била по вкуса, нито пък би предизвикала читателския ми интерес, но както обичам да казвам, всичко е въпрос на вкус, а моментът променя перцепциите.

        Вероятно поради факта, че съм занитена в сърцето на Запада в момента, имах неистовото усещане, че ми липсва спонтаността и първичността на Балканите. Тихост е второто име на нощите тук, освен ако не си сред пияните студенти по баровете. ,,Прочети тази книга, да видиш как да се разправяш с тях“, ми каза един друг читател като мен (:D). Toзи път (по изключение) взех, че го послушах.

        ,,Самира‘‘ е приказка за пораснали. Нейният чар е подобен на забулена жена, чийто поглед обаче загатва повече еротика, отколкото всяка оголена пред погледа плът. Защото понякога дори простотата може да донесе непоправимо удоволствие.

        Не знам дали Дончев е направил някаква турска магия на книгата или е пропил страниците й с отрова, но историята на отвлечената от турците малка българка, която се превръща в хладнокръвна убийца под знака на полумесеца закова съзнанието ми, откъсна го от рутината и го пренесе в по-интересни времена.

        Сюжетът е ясен и предвидим: Годината е 1683-та. Османската империя е в зенита на своята мощ. Но има тайно оръжие - корпус от красиви и смъртоносни жени, водени от Самира. Лукавството и хитростта са съчетани с военни умения и дисциплина. Организирайки клопка за самия полски крал - Ян III Собиески, - младата еничерка дори не подозира какво я очаква след битката за Виена. Съдбата й е предначертала участие в драматичен дворцов заговор в столицата Константиние, а никой, забъркан в голямата политика на империята, не може да се отърве невредим. Кръговратът повелява зовът на кръвта да надделее и една наглед последна мисия сред родопските хайдути се превръща в завръщане към себе си.

        На повърхността на книгата ще видите много насилие, много еротика и много предвидимост. После, обаче, ако сте достатъчно опитен в четенето, ще разберете, че това опростяване и наблягане на приключението е тайната съставка на всеки един бестселър, който не претендира за място сред класиките.

        ,,Самира‘‘ е достатъчно хитро замислена книга, така че да даде на всеки един каквото си поиска: екшън, приключение, феминизъм, еротика, динамика, ненатоварване, но и скрито послание ,,Бъдете добри‘‘. Вероятно ако авторът не беше българин, отдавна да е отвял западните класации. Но уви.

        Естествено, щеше ми се да видя малко повече психологизъм, но дълбочина книгата има, Главната героиня претърпява житейски обрати, които са логични, но и реално случващи се на всеки един. Може би заради това книгата хваща и влачи до самия си край читателя. Играе си най-нахално с най-първичното у човека, държи въображението му постоянно възбудено и подобно на американските супергерои хем буди усмивка, хем търсенето на припознаване е неизбежно.

        Ако поровите страниците още малко, ще срещнете и някои алегории, които са невидими за окото. Но за тях няма да ви казвам, защото ще бъде хубава гимнастика за сивите гънки. Още повече, че стилът на книгата налага прочитането й на един дъх. Романът крие онзи магнетизъм на книгите, които на пръв поглед са само за забавление, но не могат да бъдат оставени, докато не се стигне до последната страница, не се усети задната корица и дори и тогава читателят още мирише на света, виреещ изпод черните букви.

       Коректорски изданието на ,,Изток-Запад'' е повече от добро. Естествено, корицата за мен е твърде шарена, но пък поне дава ясна представа какво може да се очаква от романа.

Наивизмът като течение винаги ми е бил по вкуса. Приказките със своята яснота са нещото, което в крайна сметка е изградило Хората в нас. А аз съвсем не твърдя, че не съм едно малко смеещо се дете. ,,Самира‘‘ буквално ме спаси и избели. И затова съм благодарна на автора. Защото и простoтата може и да вдъхновява. 

Та, вдъхновете се.